Днес си спомняме за любимия на цяла България Джоко Росич. Легендата на българското кино, с дълбок глас и магнетичен поглед на днешния ден трябваше да навърши 87 години!
Джоко Росич е от смесен произход, майка му е българка, а баща му – сърбин. Роден е на 28 февруари, 1932 г. в Крупан, Кралство Югославия. През 1951 г. емигрира в България по политически причини. Завършва икономика и школа по радиожурналистика, след което работи 17 години като журналист в БНР. Снима се в български, унгарски и сръбски филми. Понякога е наричан „легендарният каубой”. Носител е на орден „Кирил и Меодий” първа степен.
Актьорът с най-запомнящ се дрезгав глас, участва в над 110 филма. Едни от най-известните ленти, в които е участвал, са „Осмият“, „Езоп“, „Демонът на империята“, „Михаил Строгов“, „На всеки километър“, „Гоя“, „Антихрист“, „Баща ми бояджията“, „Иван Кондарев“, „Сватбите на Йоан Асен“, „Войната на таралежите“, „Камионът“, „Хан Аспарух“, „Време разделно“, „Под игото“, „Капитан Петко войвода“, „Зарево над Драва“ и др. През февруари 2010 година получава наградата „Златен век“ на Министерството на културата за големите му заслуги и принос към българското кино.
Разделихме се с Джоко Росич преди 5 години, на 21 февруари 2014 година, дни преди да навърши 82 години, но той ни завеща толкова много мъдрости и истини за живота, че те ще останат за поколенията. Нека си спомним за него и почетем паметта му с някои от незабравимите му думи. Поклон!
„Човек трябва да бъде отворен и готин и да приеме добрите неща от хората, с които е живял и продължава да живее.”
„Хубавите неща рано или късно ще се случат. Историята на човечеството не познава безкрайни кризи. Има упадък, има стагнация, а после следва възходът. Това са обективни закони.“
„На този свят няма сила, която да спре майка, защитаваща децата си, и млад мъж, бранещ любовта си.”
„Утрешният ден – нов и непреживян, той ти носи следващото удоволствие.”
„За какво му е на един мъж да прави каквото и да било в живота си, ако няма една жена до него, която да му каже: „Браво, страшен си!”, казва Джоко Росич…
