На 20 април 1876 година по стар стил (2 май по нов стил) една пукнала пушка в Копривщица поставя началото на Априлското въстание. Една паметна дата в българската история.
С действията си, с цялата енергия и патос, която влагат в подготовката на това въстание, личности като Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Бачо Киро, Тодор Измирлиев, Христо Ботев, Панайот Волов и много други ни показват, че когато човек вярва силно в нещо, той е способен да го постигне. На днешния ден, преди 144 години, един народ се вдига срещу цяла империя в името на едно – свободата! Макар действията им да не водят пряко до нея, те си остават един от най-ярките примери за себеотрицанието и храбростта, на която е способен българина в името на по-висше благо.
По време на Априлското въстание загиват над 30 хиляди души, но животът им има огромно значение за България. Светът обръща внимание на тяхната саможертва и отдава своето уважение към България. Едни от най-великите хора в тази епоха, като Чарлз Дарвин, Уилям Гладстон, Джузепе Гарибалди, Виктор Юго, Лев Толстой, Оскар Уайлд, Достоевски и други изразят защитата си за българската кауза. Тази световна реакция дава повод на Русия да се активизира за решаването на Източния въпрос и на 12 април 1877 г. тя обявява война на турската империя. Това спомага за слагането на край на робството в България и на 3 март 1878 г. се подписва Санстефанският мирен договор.
Поклон пред паметта на всички, дали живота си за свободата на България. Нека поне на днешния ден си спомним за тях и се замислим какво можем ние да дадем на тази държава, за да не бъде тяхната саможертва напразна.
Да помним и да пазим свободата си и България!
