„Били сме свидетели на най-лошото, което този свят може да ни предложи“ – казва Chapman при дебюта си. Но албумът създава свят, в който никоя сила не съществува без своята противоположност. Тя предлага тази противоположност на най-лошото от това, което сме преживели, правейки справедливото правосъдие неизбежно. Това е мироглед, който мнозина биха могли да възприемат. До края на лятото на 1988 г., няколко месеца след концерта в чест на Nelson Mandela, „Tracy Chapman“ е платинен албум, а певицата е звезда. 'Chapman излезе на световната сцена с ясна перспектива за периферията на обществото. И все пак, въпреки цялото насилие и безнадеждност, които Chapman улавя в текстовете си, има еднаква степен на радикална и наивна убеденост, че един по-справедлив свят е на път. Албумът е създаден в изолация от популярната музика и като нейна опозиция. Тя не е толкова вестител на промяната в индустрията, колкото е пример за иновациите, които могат да се намерят извън нея.' – Pitchfork [Януари 2019]
На 4-ти април 2025 г. Elektra/Rhino Records ще преиздадат едноименния дебютен албум на Tracy Chapman на винил в чест на неговата 35-та годишнина. Първоначално издаден от Elektra Records през април 1988 г., „Tracy Chapman“ отдавна не е наличен на винил. Това юбилейно преиздание е подготвено за издаване от Chapman и оригиналния продуцент на албума – David Kershenbaum, пресовано върху 180-грамов винил и получено от аналогово аудио. В опаковката на албума ще бъдат включени и преведени текстове, придружаващи оригиналното международно издание. Включващ класическите сингли „Fast Car“, „Talkin’ Bout A Revolution“ и „Baby Can I Hold You“, албумът спечели три награди Grammy и се превърна в един от най-успешните дебюти на всички времена, достигайки #1 в множество страни и продавайки повече от 20 милиона копия по целия свят. До ден днешен той все още се появява редовно в класациите по света и е един от най-успешните албуми на изпълнителка в историята на класациите.
Chapman коментира: „Тъкмо бях завършила колеж, когато албумът излезе. За един млад изпълнител и автор на песни това беше сбъдната мечта – да направя запис, да запиша собствените си песни, да издам първия си албум. 1988 г., тази година отбеляза началото на едно смиряващо и вълнуващо преживяване, виждайки фенове по целия свят да обикват тези 11 песни. Наистина исках да отбележа 35-годишнината на албума и съм благодарна, че имам тази възможност да преиздам записа на винил.”
По време на първоначалното издание Rolling Stone написа: „Продукцията е фина и рационализирана, фокусирана изключително върху акустичната китара на Chapman, нейния блусарски глас и внимателно написаните истории за герои в съвременна Америка, които търсят смисъл в лицето на фрагментацията на обществото. Chapman е също толкова директна относно политическите си убеждения: „Бедните хора ще се надигнат/И ще получат своя дял/Бедните ще се надигнат/И ще вземат това, което им принадлежи“ – настоява тя в „Talkin’ Bout A Revolution“. Чувства като тези карат критиците да гледат на Chapman като на мост между фолклорното възраждане от осемдесетте и по-социално осъзнатото фолклорно движение от шейсетте. Чистата музикалност на песните на Chapman и изразителната сила на нейния глас са забележителни.“ Тя приключи 1988 г., като беше обявена за най-добър нов изпълнител на Rolling Stone, а през 2021 г. албумът беше включен в списъка на най-великите албуми на всички времена. През 2024 г. „Fast Car“ беше включена в списъка със 100-те най-велики песни на всички времена.
В продължение на четири десетилетия и осем студийни албума Tracy Chapman е създала поредица от произведения, които са толкова завладяващи, колкото и честни и безкомпромисни, красноречиво разказващи истории с нестихваща привлекателност, които са едновременно лични и универсални. Неподатлива на тенденциите, тя забележително запази своята посока в музикално отношение, спечелвайки одобрението на фенове, критици и колеги. Започвайки с мултиплатинения албум „Tracy Chapman“ от 1988 г., нейното музикално пътешествие продължава с „Crossroads“ (1989), „Matters Of The Heart“ (1992), мултиплатинения „New Beginning“ от 1995 г. (който включва спечелилия „Grammy“ сингъл „Give Me One Reason“), „Telling Stories“ (2000), „Let It Rain“ (2002), „Where You Live“ (2005), „Our Bright Future“ (2008) и две компилации – „Collection“ (2001) и „Greatest Hits“ (2015). По пътя, в допълнение към четирите си награди Grammy, Chapman е спечелила American Music Award, две награди Brit и Billboard Music Award.
Родена и израснала в Кливланд, Охайо, Chapman е удостоена с академична стипендия за престижното „Wooster School“ в Данбъри, Кънектикът, а по-късно посещава „Tufts University“, където получава бакалавърска степен по антропология (през 2004 г. получава почетна докторска степен по изящни изкуства от своя университет). Докато е там, в района на Бостън, в края на 80-те години на миналия век тя започна да пее в кафенета, нощни клубове и да прави улични изпълнения около „Harvard Square“ в Кеймбридж, Масачузетс.
През февруари 2024 г. Chapman направи изненадваща поява на 66-ите награди Grammy, като си сътрудничи с кънтри суперзвездата Luke Combs за незабравим дует на „Fast Car“. Изпълнението беше историческо, представляващо момент на пресечна точка, идващ 35 години след като Chapman за първи път изпълни „Fast Car“ на наградите Grammy и след година на безпрецедентен успех за Combs с песента. Представен на нова публика, „Fast Car“ достигна нови върхове в класациите в различни жанрове (включително #1 в „Hot Country Songs“ на Billboard и #2 в „Hot 100“) и спечели две награди „CMA“ през 2023 г. (включително „Песен на годината“ за Chapman, която влезе в историята като първия чернокож автор на песни, спечелил в категорията). След изпълнението на наградите Grammy, оригиналната версия на Chapman отново влезе в класациите по света (включително „Hot 100“), както и дебютният ѝ албум. „New York Times“ пише: „Песента се чувстваше невероятно просторна – по-голяма от ограниченията на жанра, гостоприемна и достатъчно обширна, за да побере всеки един човек, който някога се е докоснал до нея, независимо от маркерите на идентичност, които толкова често ни разделят. Беше рядко напомняне за уникалната способност на музиката да заличава външните различия. „Fast Car“ е за нещо по-дълбоко и универсално. Това е песен за желанията и нуждите, които ни правят хора: желанието да бъдем щастливи, да бъдем обичани, да бъдем свободни.“
До края на годината изпълнението на наградите Grammy влезе в топ 5 на популярните песни на Google като част от „Year in Search 2024“, а „Fast Car“ наскоро влезе в Billions Club на Spotify. Изпълнението също оглави списъка на New Yorker за най-добри изпълнения за 2024 г., където беше описано като „Пет минути и половина пълно блаженство“. Chapman се беше завърнала, гласът ѝ беше ясен както винаги. Combs я гледаше с благоговението на фен, докато си разменяха реплики, които разказваха трогателна история. Дуетът създаде впечатлението – мимолетно като онази радост в бързата кола – че една велика песен може да преодолее разделението на Америка.
