По стара българска традиция на 2 февруари в различни краища на страната се отбелязва Петльовден – Денят на мъжката рожба. Историята разказва, че празникът води началото си от времето на турското робство и е свързан със събирането на най-тежкия данък за нашия народ – кръвния, при което са отнемани от родителите им малки момчета, за да бъдат обучени за еничарския корпус или настанявани на други държавни служби в Османската империя. От която къща вземали момче, те поставяли кървав знак на портата. Според легендата, за да не даде момчето си за еничар, българска майка заклала петел и с кръвта му белязала външните врати на дома си, за да се заблудят поробителите. И наистина, щом те видели кръвта на вратата, подминали къщата, убедени, че детето вече е взето.
Оттогава до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба и на мъжкото начало на рода български. В чест на петела празникът е наречен от народа Петльовден.
Според православния календар на 2 февруари се празнува Сретение Господне - един от четирите празника, посветени на Божията майка и един от дванадесетте велики през годината. Нарича се още Зимна Богородица или Вълча Богородица. Сретение от славянски означава „среща“ и на него се чества четиридесетият ден от раждането на Христос и посрещането му от праведния Симеон. Оттук е останал и християнският обичай майката да носи детето на 40-ия ден в църквата.
В миналото на този ден нашите деди не докосвали нищо остро – нож, брадва, ножица, куки, не плетели и не работели. Вярвало се, че така децата ще бъдат здрави. По това кой първи ще дойде в къщата се гадае какво дете ще се роди първо - мъжко или женско. Девойките пък вярвали, че бъдещият им съпруг ще прилича по външен вид и нрав на онзи мъж, когото срещнат пръв. Едно от поверията гласи че, ако на този ден дадеш пари – цяла година ще даваш, ако вземаш – цяла година ще вземаш.
