Половин век след смъртта си, Коко Шанел продължава да има огромно влияние върху световната мода и по-специално върху трансформацията на дамския костюм. Малката черна рокля, сако с панталон или пола от туид, обувки с контрастно черно и бяло - това са само някои от големите „изобретения“ на една от най-важните жени в модата.
Родена в Сомюр, неповторимата Габриел Шанел владеела парижките стил и маниери, както никоя друга французойка. На пръв поглед обикновено момиче, тя покорила Париж и светът на модата със своите вродени усет за естетика и изискан финес, а обрaзът ѝ остава във времето като пример за подражание. Въпреки, че корените ѝ са от малкото градче до река Лоара, животът я отвежда във френската столица, с която има доживотна любовна връзка.
„Животът не ме обичаше, затова измислих свой собствен!“, са думи на Габриел Боньор Шанел, която се ражда в болница за бедни през горещия август на 1883 година. Преживяла смъртта на майка си, която се прехранвала като перачка, бягството на баща си от семейните неволи, годините, прекарани в манастир, където се сблъсква със сурови порядки и строги облекла (по-късно тя смело ще интерпретира черното в опит да опитоми болезнените си спомени), Габриел поема глътка въздух едва когато попада в шивашко ателие. Успоредно с това работи като певица в малко кафене, а любимото на публиката нейно изпълнение е песента „Кой е виждал Коко“, откъдето заема и прочутия си псевдоним.
Бунтарското у Шанел се проявява още в първите ѝ стъпки като дизайнер. Във време, когато парижкото общество обожава маестро Пол Поаре, известен с театралността и екзотичните препратки към исторически фигури в колекциите си, Габриел заявява своя моден манифест в Довил през 1912-а, предизвиквайки модела Поаре. Жената на Шанел е дръзка, леко арогантна, живее с идеята, че познава себе си и силата на сексуалността си, не се страхува от промените и не скучае. „Можете да бъдете прекрасна на 30, чаровна на 40 и неустоима през целия си живот!“, е девизът на Шанел. Съдбата многократно поставя на изпитание силата ѝ. Набрала популярност и клиенти в Париж, тя е принудена да затвори ателието си на известната улица „Камбон“ 31, където по време на войната се продават само парфюми и аксесоари. Завръщането ѝ е провокирано от модната революция на Кристиан Диор и неговия new look през 1954-та.
Всъщност култът към Коко Шанел никак не е случаен. Това е жената, която слага край на убийствените кринолини, задушаващите корсети, натруфените фусти и тежки рокли. Коко разчупва смело стереотипите, разбива клишетата и налага един истински модерен и новаторски гардероб на жените. Тя показва, че жената нито има нужда от дългите букли, нито пък от роклите тип „торта“, за да бъде по-харесвана и красива. Всичко, което ѝ трябва, е малко повече смелост да изразява себе си и да отстоява позициите си.
Когато навършва пълнолетие, напуска манастира и постъпва като шивачка в местен цех. Не ѝ позволяват да шие самостоятелно рокли по свой дизайн, защото не е професионална шивачка. В този период от живота си Шанел се запознава с изключително богатия Етиен Балсан. Освен към пари, той има вкус и за жени и удоволствия. Благодарение на него Коко забравя за мизерията, вкусва от живота на богатите и навлиза в хайлафа на тогавашното време. Свикнала да не стои без работа и да създава нещо, тя започва да прави шапки за своите нови богати приятелки. Така се разкрива новаторския ѝ вкус и дамите бързо се влюбват в нестандартните шапки, които Коко създава. Тя усеща, че има шанс да бъде независима, напуска имението на Балсан, нанася се в апартамент в Париж и стартира постепенно бизнеса си. Коко е известна не само с изгарящото си желание да бъде независима и господар на собствената си съдба, но и с това, че никога не е правила предварителни кройки на дрехите си. Тя обичала да работи директно върху манекена (по онова време истински жени), да реже плат и да забожда с карфици, да шие на колене пред модела с конец в уста. За Шанел няма правила и норми. Тя използва наричани за „мъжки“ платове, както и тъкани като жарсе, за които се е смятало, че са само за бедни хора.
Веднъж без да иска изгаря къдриците си, което налага да се подстриже късо. В ерата на култа към дългите гъсти коси, това е било равно на скандал, но Коко смело и гордо носи късата си прическа, като постепенно тази мода се налага и сред други жени. Така прави и с късите поли, тънките ризи, нанизите с перли, дългите цигарета и красивото сако. Именно това сако – с тежки златни копчета и прави линии, се превръща в запазената марка на Шанел. Първа сред дизайнерите създава свой собствен парфюм – Шанел 5. Ароматът е верен на стила ѝ, различен от всичко, което се предлага до момента - съчетание от различни миризми, а до този момент са се продавали еднородни аромати. Коко нарежда да се пръскат пробните като маркетингов трик за повече продажби. Разбира се, стратегията е успешна.
С избухването на Втората световна война Шанел затваря бутиците си, тъй като вярва, че не е време за мода. Премества се да живее в хотел „Риц“, където прекарва цели 30 години – до смъртта. Коко нарича хотелът „свой дом“, без значение че притежава апартамент над магазина си на ул. „Камбон“ 31, както и вила на френската Ривиера. Последната ѝ представена колекция е от 1934 г. 20 години по-късно Мадмоазел решава, че е време да се завърне към модата и показва новите си модели. Поради връзката си с германския офицер и шпионин Ханс Гюнтер фон Динклаге, благодарение на когото остава в „Риц“ по време на окупацията, парижкото общество приема хладно ревюто. За сметка на това американците са луди по Шанел!
Коко Шанел умира от сърдечен удар на 10 януари 1971 г. на 87-годишна възраст в апартамента си в хотела. Един ден тя извиква прислужницата си и казва: „Виждаш ли, ето така се умира!“ След това издъхва. Погребана е в Лозана, Швейцария, а върху надгробната ѝ плоча са изобразени пет лъвски глави. Мадмоазел никога не сключва брак. Запитана защо не се е омъжила за богатия, влиятелен и влюбен в нея херцог на Уестминстър, тя отговаря: „Имало е много херцогини на Уестминстър, но само една Шанел!“.
