На 17 декември 1996 г. Общото събрание на ООН обявява 21 ноември за Световен ден на телевизията. Датата е избрана неслучайно – на нея същата година се е състоял първият Световен телевизионен форум. ООН утвърждава силата на телевизията като медия, която достига до най-голям брой хора и има най-голямо обществено влияние по цял свят. От световната организация насърчават международния обмен на телевизионни програми като се фокусират на общочовешки проблеми като мир, сигурност, икономическо и социално развитие и културен обмен.
Историята на телевизията е започнала преди около 100 години. Първите експерименти с използването на електронни лъчи за предаване и приемане на изображения на определени разстояния започват още в началото на 20-те години на ХХ век в САЩ, Япония и Съветския Съюз. През 1933 г. американският инженер от руски произход Владимир Зворикин успява да изобрети катодната тръба, която и до днес се явява главна част на повечето телевизори. Благодарение на откритието на Зворикин през 1936 г. започват редовни телевизионни програми във Великобритания и Германия, а през 1941 г. и в САЩ.
Първото телевизионно предаване в България е прякото излъчване на манифестацията на 7 ноември от площад „9 септември“ (днес „Александър Батенберг“) през 1959 г. Технологията е аналогова ефирна телевизия на много ниско ниво, но задоволително за времето си.
Българската телевизия започва да излъчва на 1 ноември 1959 г., като използва предавател на телевизионната кула в София. Първият програмен ден на Българската телевизия е на 26 декември 1959 г. и е посветен на официалното ѝ откриване. Съставен е от три основни блока. В първия блок с продължителност един час е произнесено слово и са връчени награди на челници строители, работили по строежа на телевизионната кула. Излъчени са също и поздравления от телевизиите на социалистическите страни до БТ. Вторият блок е имал времетраене два часа – празничен концерт. От 21:00 ч. до 22:30 ч. е излъчен българо-съветският игрален филм „В навечерието“.
