„Смятам театъра за най-великата форма на изкуство, за най-непосредствения начин, по който едно човешко същество може да сподели с друго усещането си от това да бъдеш човек.“ - Оскар Уайлд
На 27 март отбелязваме Международния ден на театъра. Датата е избрана през 1961 г. на Деветия конгрес на Международния театрален институт към ЮНЕСКО, защото на този ден се открива сезонът на „Театър на нациите“ („Theatre of Nations“). От тогава всяка година на този ден световноизвестна личност поднася на всички почитатели на изкуството размислите си за театъра и живота на сцената и извън нея. Посланието се чете преди представленията в стотици театрални зали по света и се разпространява чрез средствата за масова информация. Автор на първото послание за Деня на театъра през 1962 г. е големият френски творец Жан Кокто - поет, писател, дизайнер, художник, скулптор, сценарист, актьор и режисьор.
Международният ден на театъра се отбелязва с редица културни прояви и театрални събития. По традиция у нас се връчват Националните награди „Икар“ на Съюза на артистите в България.
Церемонията ще бъде излъчена на живо по БНТ 2 от 19 часа.
Смята се, че театралното изкуство възниква в древна Елада. Първообразът му са пиесите, играни по време на празниците в чест на Дионис - прочутите дитирамби. Характерното за древногръцкия тетаър е, че една пиеса включва максимум до 3 актьора, като те са само мъже. Актьорите носят маски в зависомост от персонажа, който играят. През цялото време на сцената присъста хор, който служи като акомпанимент.
Пренасяйки се в древен Рим, не можем да не отчетем огромният отпечатък, който древногръцкият театрален стил е оставил, но все пак има развитие. Увеличава се броят на актьорският състав, като вече участват и жени. Играят се предимно комедии.
През Средновековието театъра преживява бурни промени, лесно обясними с промяна на историческата обстановка, която неминуемо довежда и промяна в културната среда. Проникването на религията във всяка сфера на живота не оставя незасегнато и тетралното изкуство. Играят се предимо пиеси с религиозен характер, изобразяващи сцени от Стария и Новия завет, пиеси с откровен възпитателен характер, имащи за цел проповядване на определени идеали.
Театърът през Средновековието е характерен и с развитието на пътуващите театрални трупи, изключителният бум на Комедия Дел'Арте, както и учредяването на множество театрални академии.
Истинският апогей в разнообразието на театралната сцена се достига през XX век. Нови стилове, синтез на нови и стари театрални форми,авангардни театрални течения, пиеси, инспирирани от променящата се ежедневно житейска сцена.
