195 години от рождението на бащата на Пинокио, автора Карло Колоди

195 години от рождението на бащата на Пинокио, автора Карло Колоди
24 Ноември 2021

На днешната дата преди 195 години се ражда Карло Лоренцини, по-известен като Карло Колоди, или бащата на Пинокио - най-обичаното, най-смелото и най-истинско момче в световната детска литература!

Карло Колоди е роден на 24 ноември 1826 г. във Флоренция. След активна журналистическа дейност той прави първите си опити в писането за по-младите читатели, превеждайки приказките на Шарл Перо.

През 1880 г. започва да пише "Приключенията на Пинокио". Публикува я като подлистник към първия "Детски вестник" в Италия и така до 1883 г., когато излиза последната глава от историята за дървеното човече, превърнало се в истинско момче. Книгата е символ на италианската литература за деца, а героят ѝ пренася славата на автора си през континенти и океани.

Любопитно е да се отбележи, че дори след успеха на "Пинокио" Карло Колоди не обичал да бъде наричан детски автор. Гледал на себе си повече като на италианския Дикенс или Шекспир. Писателят умира през 1890 г.!

Да си спомним и някои крилати изречения от "Приключенията на Пинокио":

"-Ще бъдете ли така любезни да ми кажете дали на този остров има села, където може да се намери нещо за хапване, без опасения самият ти да бъдеш хапнат?"

"-Ние, децата всички сме такива! Повече се боим от лекарствата, отколкото от болестта."

"-Не се доверявай, мое момче, на тези, които ти обещават да те направят богат просто като щракнат с пръсти. Те по правило са или луди, или мошеници."

"-А какво ще правим сега в тъмнината? – Ще седим и ще чакаме Акулата да ни смели. – Но аз не желая да бъда смилан! – развика се Пинокио и пак се разрида. – Аз също не искам бъде смилан – възрази рибата Тон, – но съм философ и се утешавам с мисълта, че след като си се родил риба, по-достойно е да умреш под водата, отколкото в олиото!…"

"-Но аз не искам да се занимавам с никакъв занаят или професия. – Защо? – Защото мисля, че да се работи е много изморително. – Мое момче – каза тогава Феята, – който мисли така, той почти винаги свършва живота си в затвора или в болницата."

"Децата, които помагат на родителите си в нужда и болест, заслужават голяма похвала и голямо уважение, дори ако не са образец на послушание и добро поведение."

"Непослушните деца, ставайки добри деца, притежават способността да правят всичко наоколо ново и прекрасно."

Прочетете още